четвъртък, 22 февруари 2018 г.

Д-р Султанка Петрова: С мъжа ми се запознахме в дискотека в Студентски град




* Всеки ден ме изпраща на работа с целувка и ми казва „Обичам те“
* Не харча излишни пари за чанти и обувки, предпочитам да ги давам за книги
* Сутрин ми трябват 2 часа, за да се приготвя за работа
* Майсторка съм на гювеча и мусаката, правя и превъзходни сладкиши
* Още ме боли от смъртта на мама, всяка вещ вкъщи ми напомня за нея
Интервю на д-р Султанка Петрова за Петър Митрев, вестник „Галерия“

Д-р Султанка Петрова е магистър по социални дейности и мениджмънт на професионалното развитие. Придобива квалификация за държавен здравен инспектор, завършва и социална педагогика в Софийския университет. Член е на ръководството на ВМРО, председател на женската организация на партията и депутат от групата на „Патриотичния фронт“ в 43-тото Народно събрание. В момента е заместник-министър на труда и социалната политика.

Госпожо Петрова, Вие сте сред най-стилните жени в политиката. Как избирате тоалетите си?

Благодаря ви за оценката! Според мен всяка жена, която уважава себе си, колкото и да е ангажирана, трябва да се грижи за външния си вид. Това е уважение и към хората, с които се срещам. Не робувам на модерното и скъпото, а на елегантното и удобното. Имам собствен стил на обличане. Най-важното за мен е да се чувствам комфортно. Предпочитам български марки. Има изключително голям избор на български стоки. 

Голям ли е гардеробът Ви в къщи - колко вида обувки и чанти имате?

Винаги подбирам внимателно дрехи, обувки и чанти. Гардеробът ми е нито голям, нито малък. Важното е, че намирам това, което ми е нужно. Аз съм жена, която обича красивото, стилното и елегантното.

На жените в политиката се носи славата, че пръскат хиляди левове за тоалети и чанти. Коя е най-високата сума, която сте давали за такива неща?
 
Повечето неща, които избирам - рокля, костюм, чанта, обувки, са родно производство. Не обичам да купувам скъпи дрехи, предпочитам да харча разумно - да отделя средства за нова книга, да отида на концерт, театър…

Сутрин колко време Ви отнема да се приготвите за работа?

Обичам да ставам рано и винаги да си осигурявам достатъчно време спокойно да се приготвя за работа, което ми отнема около 2 часа.

Какъв режим на хранене имате?

Специален хранителен режим нямам. Хапвам от всичко по малко. Обичам пресни плодове и зеленчуци, салати, сирене и супи. Единственото, на което не мога да устоя, е шоколадът - обожавам го!

Умеете ли да готвите?

Майстор съм на български традиционни ястия - сарми, мусака, гювеч. Правя превъзходни сладкиши. За съжаление не ми остава много време да се вихря в кухнята. Имам създадена рецепта от мен за торта „Сузи“ - много е лесна, бърза и вкусна! Всички я обожаваме.

Как си почивате след работа, имате ли хоби?

За съжаление времето за почивка е много малко. Релаксирам чрез любимите ми занимания. Най-голямото ми щастие е моето семейство. Обичам да пътувам и да се наслаждавам на красотите на българската природа. Обичам да слушам българска народна музика и да чета книги, но и за това вече нямам много време.

 
Някога допитвали ли сте се до врачки?

Допитвам се единствено до собствената си интуиция.

Вие сте вярващ човек. В какви моменти се молите на Бога?

Да, вярваща съм. Ходя на църква, почитам всички църковни празници. Старая се да помагам на хората и да бъда добра, толерантна и справедлива. Моите молитви винаги са за здраве на семейството ми, близките ми и на всички българи.

Какво си спомняте от детството?

Детството ми беше изпълнено с веселие, безгрижност и щастливи мигове. Завърших средното си образование в моя роден град Ямбол. Най-яркият ми спомен от моето детство е спортната гимнастика. Спортувах активно единадесет години, участвала съм в много състезания. Спортът ми даде много - да бъда борбена, да не се отказвам, да работя в колектив с хора, които са всеотдайни, упорити, на които можеш да разчиташ в трудни моменти. Така намерих и истинските си приятели - добри, толерантни, хора, на които мога да разчитам и които могат да разчитат винаги на мен.

За какво най-много Ви се караха родителите?

Много се натоварвах със спорта. Когато си активен спортист, често ти се налага да спазваш хранителен режим, което те не одобряваха.

С каква рокля бяхте облечена на абитуриентския си бал?

Бях облечена с дълга елегантна рокля в нежен кремав цвят. Това е един от най-звездните мигове за всеки човек.

Как се запознахте със съпруга си?

Съпругът ми се казва Петю. Като студенти често в почивните дни посещавахме с приятели дискотека „Цветан Спасов“ в Студентския град. Запознахме се там. През 80-те години на миналия век я наричаха „семейната дискотека“. Имаше легенда, че като се запознаят младежите там, после създават щастливо семейство.

Кой е най-милият жест, който е правил той за Вас?

Със съпруга ми си споделяме отговорностите както във всяко семейство. Благодарна съм, че той винаги ме е подкрепял в моите начинания. Много малко мъже биха се лишили от присъствието на съпругата си у дома. Той никога не прояви нетърпимост, а напротив - винаги е с уважение и разбиране към моята работа и ангажираност. Достатъчно е, че всяка сутрин ме изпраща на работа с целувка и думите „Обичам те!“. Това ми стига! 

Романтичен човек ли е, как Ви предложи брак?

Не е романтик, а реалист. Предложи ми брак както всички момчета през онези години. Традиционно, нищо по-различно от това.

Дъщеря Ви израства по време на прехода. Кои бяха най-големите Ви страхове, свързани с нея?

Моето семейство винаги се е градило на обич, толерантност и доверие. Ние сме нормално съвременно българско семейство. Дъщеря ни Мария израсна по време на прехода, но връзката, която имахме и която имаме и днес помежду ни, е здрава и неразривна. Научих я от малка да споделя ежедневието си с мен, нямахме тайни. Всяка вечер имахме „час за мама“, в който коментирахме и обсъждахме събитията от отминалия ден. Никога не съм споделяла, но един от най-трудните периоди в живота ми са първите шест месеца, когато замина да учи в чужбина. Чувахме се по 1-2 пъти на ден, но и днес си спомням думите ѝ: „Мамо, най-много ми липсват минутите с теб“. Да, дадох много обич, но и много получавам. Аз съм щастлива майка. Гордея се с моята дъщеря!

Вече имате внучета. Неприятно ли Ви е, като ви казват „бабо“?

Мария има свое семейство. Заедно с моя зет Филип много се обичат. Те ни дариха с две умни и чаровни внучета - Петър и Теодор. Толкова е хубаво да имаш внуци и още повече, когато започнат да ти казват „бабо“. Най-прекрасното е, когато ми кажат: „Бабо, обичам те! Кога ще ни вземеш пак?“. Това чувам най-често от тях.

Преди няколко години почина майка Ви. Успяхте ли да притъпите болката от загубата ѝ?

Казват, че времето лекува. За съжаление при мен това не се случва. Не, не мога да приема, да свикна, да преглътна тази загуба. Липсва ми. Трудно говоря за нея.

В какви моменти си спомняте за нея?

Един честен, трудолюбив, скромен и отговорен човек. Когато се прибирам у дома в Ямбол, всичко, до което се докосна, ми връща спомените за мама. Нейната чашка, с която пиеше вода, лъжичка и виличка - всичко! Но Бог реши така…

Кои бяха последните думи, които си казахте?

Беше вечерта на 02.12.2014 г. Трябваше да влезе в болница. Казах ѝ, че много я обичам и че сутринта рано тръгвам за Ямбол. Тя се съгласи. Каза, че ме обича и ще отиде в болницата. Сутринта в 6 ч. ми се обадиха, че е починала. Животът е един миг! Мир на праха ѝ! 

За какво най-много съжалявате в живота си?

За нищо не съжалявам. Всичко, което правя, е с търпение, обич и уважение. Имам прекрасно семейство и това ми стига!

Кога за последно плакахте и защо?

Плача, когато се сблъсквам с несправедливостта, бедността, завистта и злобата. Искам да помогна, доколкото ми стигат силите, на хората, които имат нужда от помощ и подкрепа. Това съм приела като моя мисия. Толкова много хора се нуждаят от грижа, съвет, информация, добра дума, дори пари за лекарства. Винаги се старая да помагам.

Кои са илюзиите, с които се разделихте през годините?

Отдавна се разделих с илюзиите. Днес съм здраво стъпила на земята и имам собствени правила, принципи и очаквания. Важно е да въведеш ред в живота си - да помагаш, подкрепяш, даряваш.

От доста време се занимавате с политика. Какво ви отне тя?

Да прекарвам повече време с прекрасните ми внуци и семейството, да пътувам, да ходя на театър и кино.

С Красимир Каракачанов на 50-годишнината му
А въобще кой Ви вкара във ВМРО? Защо навремето не избрахте да се включите в СДС, БСП или НДСВ например?

- На пръв поглед малко случайно влязох в политиката, но както знаете, случайни неща няма. През целия ми съзнателен живот се занимавам с дейности, чиято цел е да решат проблемите на хората. Моите усилия винаги са насочени към подпомагане на нуждаещите се: възрастни хора, деца, хора с увреждания и др. Конкретно връзката ми с ВМРО-БНД стана благодарение на мой близък приятел, наследник на фамилията на Панайот Волов (Слави Волов) - голям българин и патриот! 

Как виждате живота си след политиката?

Никога не се главозамайвам. Аз съм една от всички! Всеки, който ме познава, знае за мен, моите ценности, морал и отговорност. След политиката ще имам време за мен и моето семейство. Ще отделям повече време за децата и внуците. България има бъдеще и това са нашите деца! Всички заедно, обединени, можем да възродим България! 

БЛИЦ
Кое е любимото ви питие?
Водата.
Какво закусвате сутрин?
Плод.
В колко часа си лягате?
23 ч.
Любими певци?
Лили Иванова и Валя Балканска.
Коя е последната книга, която прочетохте?
„Забравени герои“.
Любим актьор и актриса?
Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова.
На кой филм сте плакали?
„Хубава жена“.
Каква кола карате?
Нямам кола.
Какво са за вас парите?
Средство да си осигурим нормален живот, а също и възможност да помагам на приятели, близки и познати.
Ако можехте с магическа пръчка да промените нещо в България, какво щеше да е то?
Нихилизмът и страхът на хората. Трябва да се отървем от злобата и завистта. Най-важно е всички да се почувстваме отговорни за бъдещето на България и да осъзнаем, че сме част от една общност, от едно цяло, че сме зависими един от друг и само заедно можем да променим страната към по-добро.
С дамите от ВМРО - тържество по повод Трифон Зарезан

Няма коментари:

Публикуване на коментар