понеделник, 15 януари 2018 г.

Черногледството ни пречи да видим къде сме

Страната ни може да заеме мястото си на лидер на Балканите

Коментар на д-р Султанка Петрова, заместник-министър на труда и социалната политика, за вестник „Труд

Карикатура: Иван Кутузов - Кути 

Промените винаги се случват бавно. Често хората са консервативни и трудно приемат промяната, дори когато не се чувстват добре. Привързани към своето ежедневие, с което са свикнали, те се страхуват от нея. Всички сме убедени, че без промени светът няма как да върви напред, а без промяна в начина на мислене у нас, в България, няма как да излезем от блатото на този дълъг и несвършващ преход.

За мен едно от най-важните неща, които трябва да променим през новата 2018 г., е негативното говорене за България, с което дотолкова сме свикнали, че го приемаме вече за напълно нормално и в реда на нещата. Духовното и интелектуално израстване трябва да стане приоритет в нашия живот. Ежедневната отрицателна информация от различни източници, катастрофални прогнози и черни хроники се отразяват изключително негативно върху личността на всеки един от нас. Усещането за добро, за щастие, съпричастност, толерантност и успех отстъпват място на агресията, злобата и завистта.

Ние се страхуваме от това как изглеждаме в очите на другите, кой какво ще каже за нас, страхуваме се да бъдем щастливи и да обичаме, да бъдем свободни и горди. Убедена съм, че ако искаме (а, трябва!) да променим България към по-добро, трябва да започнем с промяна на начина си на мислене. Да спрем потока на негативна енергия, която идва от думите, от настройката ни, от действията ни и възприемането на мястото ни в света. Крайно време е да започнем да мислим и говорим позитивно за България.

Да, има много причини за това черногледство в исторически и политически план. Като започнем от дълго чаканите промени, които ни изправиха пред множество предизвикателства, като промяна на ценности, традиции, духовност, и стигнем до драстичното намаляване на нашето население и обезлюдяване на големи територии от страната. Можем да изброим десетки негативни факти, които се отразиха на икономиката, демографията, социалната политика и образованието.

Но нека погледнем и какво притежаваме, къде се намираме, колко много сме постигнали, за да осъзнаем, че имаме много повече причини да говорим позитивно за страната си и да се чувстваме горди, че сме се родили точно тук. Трябва да осъзнаем, че е нужно съвсем малко, за да се превърне България в държава с водещо значение за региона и Европа. И това не е излишно национално самочувствие, това са реални факти и истини. Трябва да заемем мястото си на лидер на Балканите.

Да започнем с мира и стабилността, нещо което често пренебрегваме или най-малкото недооценяваме. Това на фона на „врящия“ свят около нас, на безумното противопоставяне християнство-ислям, и най-вече на изключително нестабилните и постоянно конфликтни Балкани, си е огромно постижение. Достатъчно е да си спомним, че преди по-малко от 25 години, на по-малко от 500 километра от нас, загинаха над 100 000 души, а близо половин милион бяха осакатени физически и психически в един безумен братоубийствен конфликт. Конфликт, който противопостави довчерашни братя, приятели, хора, живели врата до врата, праг до праг, работели в едни и същи предприятия, посещавали едни и същи училища и имащи стотици хиляди смесени бракове. Затова запазеният етнически и религиозен мир в България е нещо, с което трябва много да се гордеем, да пазим и занапред и да използваме за рестарт на обществото ни. Заслугите за това са на всички нас, на обществените ценности и връзки помежду ни, на изконните български добродетели и е недопустимо да се приписват в полза и интерес, на която и да е политическа сила.

Още нещо, което подценяваме или недооценяваме достатъчно. Свикнали сме да говорим колко красива е природата на България – превърнахме това в клише и вече го изпразнихме от съдържание. България определено притежава уникално съчетание от природни компоненти, с плодородни почви, високи, гористи планини, широк излаз на Черно море и пряка евтина транспортна връзка по река Дунав с Централна и Западна Европа. Много малко държави могат да се похвалят, че на едни 111 000 квадратни километра са се събрали толкова природни богатства. Някъде превръщат пустините в райски градини, за да живеят и оцеляват, а ние сме дарени свише с тази райска градина. И още нещо от географията, което приемаме като даденост, но не оценяваме реално – умерените ширини, в които се намира България, предлагат най-добрите условия за живот и стопанска дейност на хората. Ние наистина се намираме в рая и просто трябва да се възползваме от това.

Имаме велика история, с която трябва да се гордеем. Оставяйки настрана изкуственото самохвалство, така добре познато тук на Балканите, ние наистина в исторически аспект сме велик народ. България е една от най-древните държави в света от сега съществуващите. В Европа със същото си име преди нас е създадена и продължава да я има само миниатюрната Сан Марино. А на Балканите, като изключим безспорната култура на древна Елада, няма кой да се мери с нас. Хърватите създават свое национално огнище едва през X в., близо 300 години след нас, а сърбите дори още по-късно, през XII в., с около петстотин години след българите. Няма нужда да изброяваме победни битки, на колко морета сме били и т.н., излишно е, ние просто сме наследници на велика и древна култура. И никога, нито за момент не бива да го забравяме. И ако някой си мисли, че това е било много отдавна, в т.нар. исторически времена, веднага ще го контрирам, че ние имаме Левски, който е изпреварил с десетилетия времето си, не просто за България, но и за целия развит свят със своя космополитизъм и философия за света и живота. Благодарение на усилията на позабравения Димитър Пешев и стотици безименни българи, успяваме да спасим евреите от ужасите на Втората световна война. Тогава, когато от всички цивилизовани и преуспяващи краища на Европа, изпращат своите евреи на сигурна смърт в нацистките концлагери, ние събираме смелост да се опълчим на силните на деня и да извършим истински героизъм. В една от свещените книги е казано: „ако спасиш един човешки живот, си спасил целия свят“.

За постиженията на българите може да се изпише много и пак няма да ни стигне времето и мястото, а за качествата на младите хора можем да попитаме във всеки един реномиран университет в Европа, в САЩ, в Австралия и навсякъде ще чуем само отлични оценки, похвали и възхищение. Няма да отмина спортните постижения на безспорните ни световни и европейски шампиони, с които всички се гордеем. Съвременните ни постижения в културата и изкуствата, уникалният ни фолклор и научните ни открития са почти ежедневие. Ние в България притежаваме толкова много, а се задоволяваме с толкова малко. Защо забравяме нашите велики постижения, открития и рекорди?

Време е да преосмислим дните си. Време е да израснем като народ – духовно, осъзнато, с ясната мисъл, че сме задължени както на великите си предци, които са направили толкова много България да има достойно и водещо място в света, така и на нашите следовници – тези, които ще живеят тук в България след 50, след 100 и повече години.

Колкото и да недоволстваме и да се оплакваме, България не е толкова зле – по своите макроикономически показатели тя се позиционира много добре. Намира се на място с отлични природо-климатични условия, в геостратегическия полюс на Европа, на границата с Азия и Близкия изток, който е люлката на човешката цивилизация и култура. Трябва да се възползваме от всичко това, за да рестартираме България. Предпочитам да използвам друга, малко позабравена, но толкова чиста и силна българска дума „ВЪЗРАЖДАНЕ“. Смятам, че на нас се пада и голямата чест, и голямата отговорност да възродим България. Всички заедно имаме сили и можем да го постигнем.

Националният интерес е плод на съвместна отдаденост, на съпричастност към обществените проблеми и развитие на индивидуалния потенциал. Необходимо е да се отърсим от вменени страхове и внушения на песимизъм, защото още Паисий в своята История Славянобългарская не просто порицава онези, които се отричат от себе си, но ни остави и завет да бъдем горди и уверени, решителни и смели. За да бъдем там, където ни е мястото – в редиците на прогресивните и водещи народи. Да бъдем там заради свободата на своя дух, вярата, справедливостта и човещината, обичта към децата ни, уважението към традициите, към корените ни, заради здравата връзка между поколенията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар