петък, 9 юни 2017 г.

Нужни са регионални демографски политики в България

Средногодишно намаляваме с между 50 и 60 хиляди души

От д-р Султанка Петрова, заместник-министър на труда и социалната политика, за в. „Труд

Карикатура: Иван Кутузов-Кути

Демографската политика в най-обобщен вид представлява съвкупност от закони, икономически и социални мерки на държавата за въздействие и регулиране на протичането на демографските процеси и целеви промени във възпроизводството на населението.

В последните повече от 25 години страните от Източна и Югоизточна Европа, почти без изключение, преминаха през сериозни демографски кризи, породени от прехода към демокрация и пазарна икономика. При някои като Чехия, Словакия, Полша, Словения, този преход в демографски план премина по-безболезнено, при други като Унгария, Русия, Украйна, Естония, Литва, Латвия, България се стигна до сериозни демографски проблеми, свързани с ниска раждаемост, висока смъртност, голяма по обем емиграция и застаряване на населението. В последните години Унгария и Русия приеха солидни финансови стимули за подобряване на демографската си ситуация. Унгария предложи 6-годишно майчинство и отпускане на безвъзмездна помощ в размер на 10 милиона унгарски форинта (прибл. 32 000 евро) за закупуване на жилища от всяка семейна двойка, която се съгласи да роди и отгледа три деца в рамките на десет години. В Русия от няколко години се отпускат близо 10 000 евро за всяко второ и следващо дете в семейството.

За никой не е тайна, че демографското положение в България е най-трагично и това вече поставя под заплаха цялостното функциониране на обществото, особено системите на пенсионните и социалните услуги, а това представлява и опасност за сигурността и бъдещето на държавата. България вече неизменно 27 години е в тройката на държавите с най-висок отрицателен естествен прираст в света, като само за миналата година той е от -6‰ (9,1‰ раждаемост и 15,1‰ смъртност). За тези 27 години населението на България е намаляло с почти 2 милиона души, като средногодишно намаляваме с между 50 и 60 хиляди души, което си е един средно голям наш град.

Досега демографските проблеми и политики се разглеждаха изцяло на национално ниво, като основен ангажимент на държавата. Без да смятам, че държавата трябва да абдикира от тази своя роля, убедено вярвам, че се нуждаем вече от регионални демографски политики, които да отчитат спецификите на отделните региони, като ниво на демографски показатели, демографски тенденции, етнорелигиозен състав на населението, репродуктивни и миграционни нагласи на хората в активна възраст. Само тогава такива политики биха били успешни и биха подпомогнали за намаляване на драстичните териториални демографски диспропорции в България.

В териториален план в България се очертават няколко т. нар. демографско депресивни района – Северозападна, Централна северна България, среднопланинския пояс на Стара планина, Средна гора и Родопите, Краището, Сакар и Странджа. Именно там трябва да бъдат приложени специфични демографски мерки и политики.

Нека видим какво ни говорят демографските показатели. При средна за страната раждаемост от 9,1‰, коефициентът на раждаемост по статистически райони варира от 8,1‰ за Северозападен и Северен централен до 10‰ при Югоизточния. При смъртността средната стойност за страната е 15,1‰, а териториално тя варира от 13,5‰ за Югозападния до 19,7‰ за Северозападния район. Всичко това определя естествен прираст за страната през 2016 г. от -6‰, а при районите той се движи между -4‰ за Югозападния и -11,6‰ за Северозападния.

На областно и общинско ниво териториалните диспропорции са още по-драстични. Тези разлики могат да се обяснят, както със сериозните икономически диференциации в регионален план, така и със специфични особености на етническия и религиозен състав на населението, етнопсихологията на хората, репродуктивните им и миграционни нагласи.

Като цяло в резултат на тези демографски процеси се очертава една неблагоприятна, като моментна снимка и тенденция, картина на силно застаряване на населението точно в споменатите райони и области. Вече имаме области, като Видин, Монтана, Ловеч, Габрово и Кюстендил, където делът на населението на 65 и повече години доближава 25% или една четвърт от цялото. Още по-показателен е коефициентът на възрастова зависимост, който показва съотношението между активното население (15-64 г.) към неактивното (0-15 и 65+ г.). Там процентът за България вече надхвърли 50 (53,4% за 2016 г.), но за Северозападния район достигна 63,8%, при под 50% за Югозападния (48,7%). На северозапад имаме области, при които положението се доближава до демографска катастрофа, коефициентът на възрастова зависимост за Видинска област е почти 70% за 2016 г., а около 65% е за Ловешка, Монтанска, Плевенска и Габровска области.

Мисля, че не е необходимо да се привеждат повече статистически доказателства за огромната нужда от регионални демографски политики. Въпросът е в какви точно мерки да се изразяват те и кой да ги провежда.

Със сигурност тези мерки трябва да бъдат комплексни и при тяхната реализация да участват както държавата, така и местните областни и общински администрации, местният бизнес задължително, защото именно върху него ще бъде най-голямото отрицателно отражение на демографската ситуация в съвсем близко бъдеще, чрез задаващия се вече остър дефицит на професионално подготвени кадри, количество и качество на работна ръка на пазара на труда. Смятам, че е крайно време по тези въпроси да се активира и гражданското общество, чрез местни общностни организации и НПО, защото те най-добре познават спецификите и нуждите на съответните региони и имат интерес от задържането на младите хора там и възраждане на икономиките и общностите, като цяло.

Конкретните мерки трябва да бъдат компилация от финансови бонуси (при раждане, майчинство и т.н.), социални мерки (детски ясли и градини, безплатни медицински прегледи и консултации за семейно здраве и др.), икономически стимули (преференциални условия за развитие на малък и среден бизнес, закупуване на жилища при многодетни семейства, данъчни облекчения, талони за храна). Задължително трябва да бъдат предложени и някои нестандартни и новаторски мерки, според спецификите на етнопсихологията, традициите и икономическите условия по райони. Именно тези мерки се очаква да бъдат предложени от местните общности.

Бъдещето на България зависи от самите нас. Нашите усилия трябва да бъдат насочени към намаляване на битовата престъпност, стимулиране на образована раждаемост, осигуряване на качествено образование, икономическа заетост, индивидуален подход към тези от ромите, които искрено желаят да променят живота си: да излязат от гетата, да се образоват, да се включат на пазара на труда. Постепенно, изпълнението на тези мерки, биха подобрили възрастовата структура на населението, а страната ни да стане добро място за бизнес, туризъм, развитие на селско стопанство и др.

Демографската ситуация в България е тежка, но съвсем не е необратима, особено при съвременната свръх динамика на живота и икономическите процеси. Необходима е конкретна, последователна и съобразена с местните условия и традиции работа, която със сигурност ще доведе и до положителни резултати.

Всички трябва да се обединим и да работим за просперитета на България.

Няма коментари:

Публикуване на коментар