четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Нужно е връщане на доверието в родното здравеопазване

Проблемът в здравната сфера е комплексен, което усложнява процеса по гарантиране ефективността на услугите. От една страна е нужно финансиране, от друга – човешки капитал, от трета – модерна апаратура, не на последно място – навременна и адекватна медицинска грижа.

В тази връзка на Международния ден на болните – 11 февруари, каквито са голяма част от българите, припомням основните направления, в които трябва да се случва здравната реформа.

Източването на НЗОК е най-голямото предизвикателство, с което трябва да премерим сили. Ако спрем нерегламентираното усвояване на средства и ги насочим към критичните пробойни – то тогава ще имаме финансиране за по-качествена здравна грижа. 

Въвеждането на здравни пакети – основни и допълнителни, е добро начало. 

Нужно е по-бързо въвеждане на електронното обслужване, на подобряване работата в и на Спешната помощ, както и осигуряване на адекватни здравни грижи и във всяка точка на страната. В тази връзка не трябва да се пренебрегва достъпността на лекарствените продукти – нужно е понижаване на цените им, чрез намаляване на ДДС, както и осигуряването им в малките населени места.

Трябва да започне мащабна информационна кампания за ползите от внасяне на здравни осигуровки, за да се увеличат приходите, чрез които да се инвестира в подобряване на здравните стандарти. Най-важното е българският пациент да осъзнае, че ако не е съвестен гражданин, то няма от къде да има пари за здравеопазване. Ако бюджетът е скромен, то ефективно здравеопазване няма да има.

Нужно е фокусиране върху профилактиката и изграждане на здравна култура у българина. Ако се инвестира в тези политики, то по-малко ще трябва да се заплаща за лечение. Това не значи обаче да се въвежда данък „вредни храни“, а да се погрижим за детското и майчиното здраве, за превенцията на онкологични заболявания, сърдечни и психически проблеми. 

Другият проблем – какво предлага държавата на медицинските специалисти. Ниското заплащане, лошите условия на труд, липсата на подкрепа към завършващите медицина – това обезлюдява редиците на българската лекарска гилдия, от което страдат в последствие и пациентите. Лекарите пък не трябва да пренебрегват продължаващото обучение и квалификация. Също така – да бъдат партньори на пациентите, защото те са свързващото звено между потребителя на медицински услуги и здравната система.
 
Трябва да се върне доверието на гражданите в държавното здравеопазване, но това е възможно с градивната подкрепа на всички парламентарно представени партии. Тоест формулирането на политики зависи и от Народното събрание. Когато се предложи смислен и работещ законопроект, разбира се той ще получи подкрепа, независимо кой е вносител. 

Без здрава нация, без здрави деца, без трудоспособно население, без достойни старини, всеки друг прогрес ще е безсмислен. Затова усилията на всички ни – от правителство до данъкоплатец, трябва да са насочени към подобряване здравето на българина, независимо от възраст, социален статус или материална обезпеченост.

Няма коментари:

Публикуване на коментар